Основно: къмпинг и почивка

Допълнителни активности: МТВ (планинско колоездене), пешеходен туризъм, каяци, риболов, 4WD / 4×4

Това лято прекарахме част от лятната ни почивка на яз. Голям Беглик в Родопите.

Да си признаем, въпреки че бяхме обикаляли и палаткували в Родопите, не бяхме отсядали за по-дълго време да къмпингуваме на някой язовир… А избор има много – яз. Доспат, яз. Въча, Голям Беглик (за който сега ще разкажем), както и много други!

Решихме да тръгнем един петък след работа – каручката беше натоварена още предната вечер, като само някои основни неща останаха (като байкове и четки за зъби). Да кажем още тук, че не е добра идея да тръгвате, като нас по това време на седмицата, ако нямате осигурено място (ние имахме роднини, които ни пазеха място). Причината е, че много хора посещават язовира и трудно може да си намерите място за уикенда – по-подгходящ момент ще е да отидете в неделя, като имате на разположение работната седмица.

Стигане по тъмно

След няколко часа шофиране, стигаме по тъмно и виждаме как плахо един лек автомобил свива по черния път за язовира. След кратка справка с GPS-a виждаме, че и ние сме натам – включване на 4х4-бързи, дългите LED светлини и смело напред! Тук е момента да спомена, че на такива пътища, ако нямате LED светлини, то поне е добра идея да имате допълнителни светлини на покрива или на решетката отпред, за да може да поддържате нормална скорост и някое по-едро животно да не ви изненада неприятно.
Скоро настигнахме други автомобили, някои от тях също 4х4 – бяха коректни да ни пуснат напред. Понеже лятото беше доста проливно, имаше все още доста локви и кални участъци. На един завой видяхме закъсал кемпер, но момчетата там явно бяха се заели с изваждането му, а и ние бързахме да опънем палатката.
Скоро стигнахме мястото, където нашите хора ни бяха запазили място. Слязохме надолу по хлъзгавата трева избуила от поройните валежи и паркирахме до останалите автомобили. Следваше опъване на палатка на челник, докато децата отидоха под просторен навес със стени, където беше кухнята на лагера.

В такива моменти оценявате качествената допълнителна 12V система, която предлагаме и в нашия магазин. Може да видите повече в специално изготвеното ни видео тук. Не се и колебайте да се свържете с нас за индивидуална консултация.

По-студено отколкото очаквате

Очаквахме на язовира да е студено, понеже е до вода, но все пак дори и началото-средата на Август месец температурите падаха до 7 градуса по целзий. На следващия ден сутринта беше доста студено и допълнително като започна да изгрява слънцето се появи и вятър, който ни накара да си сложим и ветровките.
Следваше леко разтягане, ядене и решихме да се разходим до лагера на едни приятели, които бяха дошли предния ден.

Внимавайте по пътеките къде стъпвате!

Ако решите да кривнете от черния път, който опасва язовира, по-добре си гледайте добре в краката, защото останалите може да са оставили някой „пресен“ подарък! Силно препоръчвам да използвате някоя портативна тоалетна, като тази която например видяхме на изложението за Лов и Риболов.

Добре, малко време за лежерно XC

Тръгнахме с шурето на лежерно XC (cross country в колоезденето) по черния път – бяхме на южния бряг. Целта ни беше да стигнем поне до бунгалта на отсрещния бряг като разлгедаме брега по пътя. Аз не пропуснах да набележа някои пътеки, които ми се усмихваха отстрани – все пак не съм голям почитател на карането по черни пътища или изкачванията.
Като минахме моста на между Батльбоаз и Чатъма, черния път рязко стана по-интересен – с по-големи коловози и повече кал, като трябваше да внимаваме да не пльоснем в някоя локва.
На края стигнахме до Горския център „Чатъма“, направихме си по една снимка и тръгнахме обратно.

Докато стигнем обратно в лагера и вече беше станало време за обяд. Унищожаване на мръвките и децата им се доспа. Използвах случая, за да проверя какво има да предложат пътеките над язовира и не бях разочарован, въпреки че след малко прочистване от нападали дървета може да им се увеличи продължителността, но поради липса на нужните инструменти, толкова.

Обратно към вкъщи

Последния ден събрахме бързо палатката и останалите принадлежности в легена и потеглихме обратно към вкъщи. На връщане срещнахме един сив Hilux REVO с пловдивска регистрация, но накичен и отиващ на офроуд приключение (предна и задна броня на ARB, окачване с лифт кит от поне 2“, гуми за кал и допълнителни светлини).

Аксесоари и бивачна екипировка на известната австралийска марка ARB може да намерите и при нас на следния линк.

В последсвие като рагледах картата на района видях, че по черните пътища спокойно може да се стигне чак до Велинград. Някой от вас пробвал ли се?