fbpx

Къмпинг на Тиха Рила

Tiha Rila Camping Тиха Рила Къмпингуване

Активности в района на Тиха Рила:

Набелязването…

Рила е любима планина на семейството и отдавна искахме да посетим място, което е по-отдалечено от масовката. След кратко проучване по форумите и разпитване на приятели, намерихме нашето място… първо на карта.

И така, след анкетка в група с приятели, се разбрахме за един от последните по-топли уикенди на септември.

Тръгването

Сборния пунк беше на Кирилова Поляна… след редовните пускания по едната пързалка и едната люлка там на децата, преместихме багажа в нашето камионче и два високо-проходими автомобила се запътихме нагоре. Нагоре пътя беше на места доста тесен и трябваше повече внимание при разминаване на вече прибиращи се къмпингари. Отбелязвам, че с повече внимание всеки лек автомобил ще може да се качи до горе, просто при нас 2.4 литровия дизел ни возеше с над 30 км / ч. Все пак не се силете (дори автомобила да ви го позволява), където няма видимост, защото има и пешеходни туристи, които се разхождат.

Настаняване… първи опит

Понеже единия джип от кордона с наши приятели беше тръгнал първи, ние останахме по-назад. Видяхме една отбивка и се шмугнахме в нея… там имаше всичко – рекичка с пъстърва, две големи маси и беше достатъчно широко. Нашите приятели не бяха там, обхват за мобилните телефони нямаше още от както бяхме тръгнали от Кирилова Поляна… Ей, тук щяха да ни дойдат добре едни радиостаниции… нищо, урокът научен!

В последствие разбрахме от други туристи, че нашите приятели са по-нагоре на друга поляна… Жена ми и един приятел тръгнаха към техния лагер пеша с цел да ги извикат. Аз останах да събирам дърва за огрев (отбелязвам, че само изсъхнали и паднали дървета взимах – носих ги даже през реката над глава, за да не се мокрят).

След известно време другия джип дойде с жена ми и приятели… Идваха да помогнат в преместването – разбира се дойдоха точно, когато бях опънал идеално палатката (е, защо не взех покривната палата в този момент…). Натовраихме обратно багажа в легена на Хайлукса, събраните сухи дървета в другия джип и тръгнахме нагоре към

Настаняване и скари

Лагера беше точно както си го представях от другите намерени пътеписи – покрай рекичка, имаше масичка, даже останали опънати въжета за съхнене (я на сланина, я на дрехи).

След кратко наслаждаване на залеза, седнахме да палим огъня… Оказа се, че май нямаме запалка и добре, че имахме суха хартия и моя верен нож с кремък, та след малко търкане вече се греехме на лагерния огън.

Нямаме снимки от скарите, но явно сме били много гладни, за да се снимаме…

Гост, който бяхме отписали

Имаше още един приятел, който трябваше да дойде с нас, но така и не се появи след дооста дълго време от както последно говорихме по телефона на Кирилова Поляна. Изведнъж по черния път се видяха фарове… Излязох на черния път с челника си и забелязах силуета на неговата кола – ей, каква приятна изненада! С този приятел на следващия ден, жена ми щеше да изкачва Белия ръб.

Разбира се ние с жена ми като родители рано предадохме фронта и уж само колкото да приспим децата, направо сме си заспали и ние…

На следващия ден…

Рано сутринта жена ми и късно пристигналия ни приятел се приготвиха и тръгнаха надолу с колата му, за да изкачват Бели ръб. Аз реших, че ще поспя… да ама не като има две гушанки, които сутрин като усетят, че ти се спи трябва да ти ползват корема за трамплин – това е около 05:30 сутринта. След като бях вече напълно разсънен, разбира се, децата заспаха!

Между временно жена ми катереха с нашия приятел Белия улей: https://www.facebook.com/groups/97516861407/permalink/10155757404866408/

Докато целия лагер спи, аз пощраках малко снимки и потичах нагоре по черния път, който между другото стига до един тайнствен тунел. За този тунел има няколко теории – че е бил с военно предназначение, за управление на водите и т.н. но никъде не открих 100% достоврена информация.

Ставане и лежерно тръгване от Тиха Рила

След известно време всички лека полека се разсъниха… Пихме едно кафе от портативната кафеварка и започнахме да събираме лагера. Някои от приятелите ни решиха, че ще се качат до рибните езера на юг. Аз обаче имах вече уговорка с жена ми да се видим долу и така натоварих децата и потеглих надолу лека-полека.

Определено пак ще се върнем на това спокойно място!